Добре дошли в Сливен

Планината все още помни песните за вехти войводи. Пътеките ѝ пазят стъпките им, а нейният приятел вятърът носи на далеч ехото от думите им "Свобода или Смърт" и го връща пак тук в града на Стоте войводи – Сливен.
Намиращ се в Югоизточна България, той е близо до градовете Ямбол и Нова Загора. Отстоява на 100 км от Бургас, на 180 км от Пловдив, на 280 км от София и на 130 км от Гърция и Турция. Близо е проходът "Хаинбоаз" и пътният възел "Петолъчката", свързващи севера и юга, а на 15 км е магистрала Тракия. Климатът е с ярко изразена сезонност и е преходноконтинентален. В града духа характерният северен и североизточен сух и студен вятър – бора. Селището заема подножието на Сливенската планина, с която започва Източният дял на Стара планина. Сред стръмните скални склонове и дълбоките нарези от притоците на реките Тунджа и Луда Камчия са проходът "Вратник" и Сливенският проход. А над всички тях се извисява първенецът връх Българка със своите 1181 м.
Сливен е бил значим по време на османското владичество. През 17 в. тук се произвеждат пушки, пищови и железни сечива Имало е сто работилници, които правели петстотин цеви дневно, на чаршията отваряли врати 984 дюкяна, а за гостите на града били издигнати 35 хана. През 1843 г. Добри Желязков построява първата текстилна фабрика, в която се произвеждали аби, шаяци и сукна. По-късно той основава тютюнева и спиртна фабрики.
Градът е богат на музеи и галерии, голяма част от тях се помещават във възрожденски сгради. За да се потопите във възрожденското минало посетете къщите-музеи "Сливенски бит", "Добри Чинтулов", регионалният исторически музей "Симеон Табаков", музей "Хаджи Димитър", Национален музей на текстилната индустрия, къщата Миркович – най-яркият пример за градска архитектура по време на Възраждането. Галериите – зала "Сирак Скитник", художествена галерия "Димитър Добрович", галерия "Май" ще ви дадат естетическа наслада, а в народното читалище "Зора", създадено от Добри Чинтулов през 1860г., се съхранява най-старата книга в Сливен датирана от 1597 г., напечатана е 200 години след падането на Второто българско царство под османска власт. В град Сливен е написана първата пиеса от Сава Доброплодни "Михал Мишкоед", който е и основоположник на българското театрално дело. Тук има два театъра – драматичният "Стефан Киров" и куклен театър.
Сливен е свързан с хайдушкото движение, за това го наричат града на Стоте войводи. Сред тях са Хаджи Димитър, Злати войвода и Панайот Хитов. Местностите свързани с този период от историята и които можете да посетите са Кушбунар, връх Българка, Габровска поляна, Джендем деере, Равна поляна, Харамията, Керемидената къшла. Приятен за разходки е обновеният център на града, където извисява короната си Старият бряст, който е на около 1300 години. Посетете катедралния храм "Свети Димитър"; Часовниковата кула, издигната в началото на 19 в, тя е служела и като пожарникарска наблюдателница; паметникът на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци на едноименния площад. Отдъхнете пиейки кафе в някое от кафенетата или седнете на една от пейките, наслаждавайки се на прохладата и на ласкавите слънчеви лъчи.
В околностите на Сливен, за чието име се предполага, че означава "мястото където се сливат две реки", се намира крепостта Туида – ранно византийска, останките на която е на хълма "Хисарлъка", от който се открива гледка към природен парк "Сините камъни". Наречени са сини, понеже вечер скалите синеят, вероятно заради находищата на кварцпорфир – най-големите в Европа. Най-известната част от парка е "Карандила", която е достъпна по въжена линия, с автомобил и чрез туристическите пътеки. Тук има станции, хотел, ресторант, изкуствено създадено езеро, телевизионна кула, площадка за делта и парапланеризъм и лифт, като началната станция е на 1 км от Сливен по така наречената Хайдушка пътека. В местността се прави традиционният годишен събор на каракачаните в България, имащ международен характер. Канят се гости от Гърция и Македония.
Други природни забележителности са – скално образувание "Халката" на 4 км от града, за което народното поверие твърди, че ако човек премине през нея, сменя пола си; пещерата и водопада Футула и връх Голяма Чаталка на 5,5 км; Сотировски манастир "Света Петка" и Чинтуловски манастир "Свети пророк Илия" на 7,5 км; Драгиевата чешма на 8 км, намираща се на пътя Сливен-Чуката-Карандила; Калояновата тракийска гробница на 12 км., която е с изградена архитектура, друга такава е единствено Казанлъшката и архитектурно-историческият резерват Жеравна на 21 км, известен с възрожденските си къщи и многобройните си чешми.
Градът на Стоте войводи ви очаква закътан в подножието на Сливенската планина с богатите си култура и история, които ще ви пренесат назад в миналото, щом тръгнете по стъпките на онези, които гордо са се наричали възрожденски българи.