Добре дошли в Арбанаси

"Към изток, половин час от Търново, се намира село Арбанаси (Загорие) …гдето са живели през старо време българските боляри и големци, с 2000 жители…"
Тези думи написани през 1859 г. от търновския учител Границки дават не само информация за името на село, но и представа за произхода на живеещите на това място българи. Сведения за селото се откриват във ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г. В него султанът го подарява с още четири на зет си Рюстем паша. Но каквото и да прочетете, то няма да ви даде пълна представа за селището, така както непосредствения ви досег с него.
Архитектурният резерват Арбанаси е село в централна Северна България. То е сред Стоте национални туристически обекта. Намира се на Арбанашкото плато, на 5 км североизточно от старата столица Велико Търново, което го прави още по-вълнуващо, защото може да разгледате не само него, но и един от най-бляскавите български градове не само по време на Средновековието, но и в днешно време. Влизайки в селото може да се разходите по тихите и слънчеви арбанашки улички, които ще ви отведат край красиви възрожденски къщи, църкви, манастири и чешми. В централната му част ще видите "Констанцалиевата къща". Тази къща-музей е построена през 17 век. В нея е изложена експозиция, представляваща арбанашкия бит и култура. Наред с нея притегателни за туристите са храмовете "Свети Атанасий", "Рождество Христово", "Свети Архангели Михаил и Гавраил", "Свети Димитър" и "Свети Георги". Църквата "Свети Атанасий" е изградена през 30-те години на 17 в. Тя е един от символите на селото. В двора ѝ се намира параклисът "Свети Харалампий". Църквата "Рождество Христово" е най-старият арбанашки храм. Строена е през 16 век и е многократно преизграждана. Притежава уникален дървен иконостас, чийто първоначален вид е подменен с днешния, датиращ от 18 век. Той е пример за ранното българско дърворезбено изкуство. Църквата се състои от мъжко отделение – наос и женско отделение – притвор, плюс галерия, която ги заобикаля от север и запад. Църквата "Свети Архангели Михаил и Гавраил" се намира от южната страна на селото. Най-старата част от нея е издигната през 17 век. При последните археологически проучвания се установява, че е построена върху основите на по-ранна църква от 13-14 век. Разгледайте чудесните стенописи и останете за минута вглъбени. Едни от най-интересните фрески са "Слизане в ада" и "Рождество Христово". Храмът "Свети Димитър" е обявен за паметник на културата. Датира от 16 век. Независимо от реставрационните дейности той е отворен за посещения. Храмът "Свети Георги" представлява каменна постройка, издигната в края на 16 и началото на 17 век. При разкопки е установено, че в обема на сегашния наос е имало по-ранен храм от втората половина на 16 в. Не е отворен за посещения. В малка долина край Търново е разположен манастирът "Свети Никола". Той е основан по време на Асеневци и е разрушен от османците.През 1680 г. е възобновен, тогава е издигната и сегашната църква. В нея се намира чудодейнато икона на Света Богородица, която, според вярванията, помага на жените да заченат. Жените, които искат да придобият рожба трябва да се помолят пред иконата и да поставят монета на нея. Ако монета залепне, мечтата им ще се сбъдне, ако падне желанието им за рожба няма да се осъществи. Тук се намира и параклисът "Свети Илия". Днес манастирът е действащ. Девически е. Основан по време на Второто Българско царство, с помощта на патриарх Евтимий, е и манастирът "Света Богородица". В него се съхранява друга чудодейна икона на - Света Богородица Триручица или още Плачещата Богородица. Според преданието след като османците превземат Търновград, монахините напускат манастира и заравят иконата под земята. По-късно едно овчарче чува стон и тя е върната отново в обителта.
В селото има няколко чешми. Една от тях е Малко лако. Тя се на намира на 500м на юг от центъра. Край нея има масички и пейки, а близо до нея разлива водите си малък водопад. Пред Констанцалиевата къща е Коконската чешма. Тя е получила името си от обитателката на къщата Кокона Султана. На лицевата страна на чешмата има надпис на староарабски, който гласи: "Който я гледа и пие, ще му дойде светлина на очите и душата." Чешмата е построена през 1786 г. от Мехмед Саид ага. В центъра се намира и Пазарската чешма, строена през 1829 г.
На около 600 м в западната част на селото е пещерата Калугерска дупка. Пещерата е достъпна, но е необходимо да носите ботуши, заради бликащия в нея извор. Близо до нея е чешмата Голямо лако. Ако искате да се насладите на невероятна гледка към Старопрестолния град то на 1,5 км от селото е местността Гарга баир.
Хапнете в някоя механа, под сянката на асмите и под прохладата на ветреца и усетете духа на това възрожденско място, което гледа към столицата на Асеневци – Велико Търново.