Добре дошли в Жеравна

"Мина се още време, стопли се повече. Цъфнаха дивите сливи, разлистиха се крушите и един ден, сред топлия въздух и сред слънцето, закука кукувица."
Из "Шибил" на Йордан Йовков.

Калдъръмени улички, огради зад които надничат лози и разцъфтели дръвчета, чардаци и въздух, през деня изпълнен с жужене на пчели и оцветен от разноцветните крилца на пеперудите, а вечер осветен от пулсиращите светулки, са облика на едно село извървяло дълъг път през историята, за да се превърне днес в Световен архитектурен паметник. Жеравна ви предлага връщане към природата и пътуване във времето.
Селото се намира в Югоизточна България, на около 6 км от общинския център Котел и на 48 км от областния център Сливен. Отстоява на 32 км от пътния възел Петолъчката, на 110 км от гр. Бургас, на 184 км от морската столица Варна и на 333 км от столицата София. Климатът се характеризира с късна пролет, прохладно лято, ранна есен и студена зима. Релефът е планински, като най-високото място връх "Разбойна" 1128 м височина се намира на 6 км западно от селото. Околността е богата на води. Изворите и реките, които протичат през Жеравненската котловина са съставна част от водите на река Луда Камчия.
За произхода на името на селото има две версии. Първата е свързана с жеравите, въпреки че тук не каца този вид птица. А втората предполага славянски произход на думите "жерна", "жерка", "жерков", които би трябвало означават воденица. По време на османското владичество, особено през 17 век, Жеравна е било заможно селище, тъй като се е намирало на важния път към Търновград. Развивали са се занаятите, животновъдството и търговията. През Възраждането е бил и културен център, заради Хилендарския метох, в който отсядали Хилендарските монаси. Един от тях е Йосиф Хилендарски. В Жеравна е направен вторият препис на Паисиевата история. Селото е активен участник в Априлското въстание от 1876 г. Тук са родени Райно Попович, Тодор Икономов, Васил Д. Стоянов.
Близо 200 къщи са със статут на паметници на културата, всяка на възраст от 150 до 300 години. Сред тях са къщата на Сава Филаретов, български просветен деец и общественик; къщата на писателя Йордан Йовков, в двора има негова скулптура; Старото класно училище превърнато в галерия; къщата на Руси Чорбаджи. В селото има 34 къщи за гости, повечето са строени през Възраждането. Те са реставрирани като легловата база е типична за българското село, но е и съобразена със съвременните изисквания на туризма. В селото има действащ храм, това е църквата "Свети Никола" построена през 1834 г. В нея е изложена експозиция от икони, каменна пластика и църковна утвар. Иконите са датирани от втората половина на 18 и началото на 19 в. Запазени са богослужебни книги от втората половина на 18 в. Има и много чешми – Кринча, Старча, Зайковска. В Жеравна ежегодно се провежда Фестивала на фолклорната носия, който е международен. Той продължава три дни. Всички участници и гости се пренасят 150 години назад в миналото, но задължителното условие е всеки да е облечен в народна носия. Друго мероприятие е съборът "Войводска среща", прави се всяка година в чест на раждането на Васил Левски.
На около 6 км се намира е гр. Котел. Тук може да посетите Природонаучния музей, "Галатанското училище", "Кьорпеевата къща", Музея на котленските възрожденци, пантеонът на Георги Сава Раковски и пещерата на Раковски, намираща на 13 км, в Стара планина. В нея през 1854 г. Г. С. Раковски започва да пише книгата си "Горски пътник". На 14 км е село Медвен. Там се намира е къщата музей "Захарий Стоянов" – български революционер, общественик и автор на "Записки по българските въстания". На 7,5 км е местността "Сини вир", подходяща е за разходка и пикник. В района около има няколко пещери. На 9 км е пещерата "Приказка", на 9,5 км е пещерата "Кървавата локва", според легендата тук през 811 г. Крумовите войни са избили голяма част от Никифоровата армия. За да се влезете вътре задължително ви трябва екипировка. На 11 км е пещерата "Черните извори". Намира се до село Медвен. В нея има карстов извор, но е бедна на образувания. В местността "Войнишки камък" са останките на тракийски светилища и скални гробници. На 13 км край панорамния път Сливен-Чуката-Карандила е "Драгиева чешма", 14 км е природен парк "Сините камъни", а 15 км е "Дяволската пещера".
Дори и след като си тръгнете от Жеравна, ще чувате как отекват стъпките ви по калдъръмите улички. Ще сещате упойващия аромат на дръвчетата, надничащи заедно с лозите, иззад покритите с кереми огради и ще усещате задоволство от факта, че сте се върнали към природата в едно напълно реално пътуване във времето.

"И всичко утихна. Слънцето огряваше камъните на калдъръма… червенееше карамфилът".
Из "Шибил" на Йордан Йовков