Добре дошли в Ловеч

Пролетно време тук ухае на люляк, затова е известен като "Градът на люляците". А пресичащата го река Осъм от векове мие бреговете му и ромонът на водата, течеща към Дунава, шепти историята на това място. Има различни предположения за етимологията на името му. Някой твърдят, че то означава "град на ловци", други смятат, че траките са го наричали "град на река". Няма едно мнение по този въпрос, но е неоспорим фактът – градът е един от най-старите в страната. От тракийското селище Мелта, през римското Президиум той запазва важната си роля и в Средновековието, особено по времето на Второто българско царство. Точно при Ловешката крепост, разположена на хълма "Хисаря", е решителната битка от 1185 г., с която Асеневци отхвърлят византийската власт и възстановяват отново Българската държава. Крепостта е и една от последните завладени от османците. Заради богатството на селището през Възраждането точно те му дават името Алтън Ловеч, Златният Ловеч. Може да видите останките от Ловешката крепост в южната част на града, влизащи в Архитектурно-историческия резерват "Вароша". Независимо как са го наричали през вековете днес на картата на България е записан като гр. Ловеч.
Градът на люляците се намира в Централна Северна България. На 30 км на север е гр. Плевен, на 30 км на юг е гр. Троян, на 30 км на изток е гр. Севлиево и на 150 км на запад е гр. София. Най-високата точка на Ловеч е хълмът "Ак баир", разположен на югоизток с надморска височина 450 м. Климатът е умереноконтинентален със сравнително горещо лято и студена зима.
Първото, което ще привлече погледа ви е символът на Ловеч – Покритият мост, построен над р. Осъм от Уста Кольо Фичето. В него има магазинчета, от които можете да закупите сувенири за спомен. Мостът свързва новата част на града с Архитектурно – историческият резерват "Вароша" и единственият такъв на Балканския полуостров и един от четирите подобни в Европа. Вървейки по него ще стигнете до старата част на града, намираща се на десния бряг на р. Осъм. Ще се удивите на тесните криволичещи улички и на малките къщи, оградени от каменни зидове, на дворовете потънали в люляци, рози и бръшлян. Всичките сгради са представители на Варошлийската архитектура.
Тук се намира музея "Васил Левски", Етнографският музей, църквите "Света Неделя" и "Успение Богородично", сградата на училище "Йосиф I", в която Панайот Пипков написва музиката на песента "Върви народе възродени" и места, свързани с името на Апостола на Свободата Васил Левски, тъй като Ловеч е бил важен център на Вътрешната революционна организация. Интересното е, че много от къщите във "Вароша" са обитаеми. Някои са превърнати в хотели, а други в уютни заведения за хранене, в които може да опитате местното ястие "Бурания" или да изпиете едно чисто кафе. Приятно място за разходка са паркът "Стратеш" с многото люлякови храсти, в неговата източна част е Ловешкият зоопарк, известен с голямото си животинско разнообразие; алеята "Баш Бунар" следваща извивките на река Осъм е чудесно място за отдих, и площадът "Тодор Кирков" с разположения на него едноименен паметник. Може да посетите музейната сбирка "Атанас и Васил Атанасови" и да направите снимки пред старата градска баня "Дели Хамам", превърната в единствения в Европа виртуален музей на водата. Градът е родно място на първия български космонавт Георги Иванов.
На 15 км североизточно от Ловеч се намира Деветашката пещера, дом на хиляди прилепи, на 18 км източно е Къкринското ханче, мястото където е заловен Васил Левски, а на 20 км югоизточно от града е Археологическият резерват Старо Стефаново, в който има около 100 паметника на културата датиращи от началото и средата на 19 век.
Напускайки Ловеч ще отнесете със себе си аромата на люляците, прохладата на река Осъм и насладата от неповторимостта на възрожденската архитектура, събрала в себе си духа на възрожденските българи.