Добре дошли в Копривщица

Ромон от чешми, ухание на билки и горски плодове, сенки от букови и иглолистни гори и пъстри възрожденски къщи се редуват като шарки от черга на мястото наречено Копривщица.
Разположен в Западна България, в живописната долина на река Тополница гр. Копривщица пленява още при самото влизане в пределите му. Ако идвате през лятото, то ще усетите неговата приятна хладина, заради местното северно течение спускащо се от склоновете на Стара планина. Решите ли да гостуване в Копривщица през зимата, ще ви посрещне дебела снежна покривка и кристално студен въздух. Районът изобилства от букови и иглолистни гори. Нашарен е от жълтото на минзухарите, от червеното на горски ягоди и на зрелите малини, накичен е от невероятните черни боровинки и озарен от зеленината на копривата, киселеца и лапада. В горите живеят лисици, елени, глигани и вълци. Небето е пронизвано от полета на скалния орел и на черния щъркел, а по тесните, покрити с загладени камъни, улички се носи упойващ аромат на билки.
Копривщица отстоява на 110 км източно от столицата София и на 24 км в същата посока от Пирдоп, на 90 км северно от Пловдив и на 22 км в същата посока от Стрелча. Предполага се, че градът е получил сегашното си име или от растението коприва и или от гръцкото "копришица", означаващо обор, торище. По време на османското владичество селището се е ползвало с много привилегии. Легендата разказва, че млада жена се заселила тук и започнала да отглежда добитък. Тя получила от султана ферман, чрез който станала владетелка на това място. Турците са наричали града Авраталан – женска поляна, точно заради това. Тукашното население не плащало големи данъци, част от него влизало в редовете на турската армия, поради тази причина са го наричали още "войнишкото село". Независимо от получените привилегии то не успяло да избегне набезите на кърджалиите от 1793 г., 1804 г. и 1809г.
Копривщица е не само част от 100 национални туристически обекта, но и изходен пункт за хижите "Павел Делирадев", "Кръстьо Чолаков" и "Артьовица" в Западната част на Панагюрска Средна гора и за хижите "Богдан", "Барикадите", "Чавира" и ТВК "Бунтовна" в Източната част на планината. В района се намира тракийската резиденция "Смиловене". Характерно за градежа ѝ, че той е същият като на средновековните български столици Плиска и Преслав. Предполага се, че е издигната преди 2600г. До нея се стига по черен път. Друга интересна местност са "Сополивите камъни", намиращи се на 5,5 км от града. Наречена е така защото през 17-19 век много от мъжете са отивали на гурбет и жените и майките им са ги изпращали със сълзи на очи.
Самият град е забележителен със своята възрожденска архитектура. Архитектурно-историческият резерват работи без почивен ден през цялата година, като през зимата работното време е от 10 до 17 часа, а през лятото от 9,30 до 17,30 часа. Тук може да видите характерните къщи за периода на Възраждането като Старирадевата, Павликянската, която е единствената запазена къща от преди Кърджалийското време, Догановата, Млъчковата, Марковата, Чалъковата.
В града е имало над 40 чешми, но не всички от тях са запазени. Обикновено са каменни. Техни представители са – Керековата датирана от 1751 г., Мирчовата от 1857 г., Моравеновата от 1843 г. и Беневата от 1850г. В града има няколко музея:
– къща музей на писателя Любен Каравелов
– къща музей на поета Димчо Дебелянов
– къща музей на революционера Тодор Каблешков
– къща музей на революционера Георги Бенковски
– Ослековата къща, която е превърната в Етнографски музей
– къща музей на търговеца Петко Лютов
Наред с тях не пропускайте да посетите катедралната църква в центъра на града "Успение Богородично", която искри в своя син цвят. Тя е най-старата църква в Копривщица и представлява вкопана в земята трикорабна базилика. Понеже се оказала малка за вярващите в двора ѝ през 1835 г. е построена втора "Свети Николай", както и два метоха на Хилендарския и на Рилския манастири. Може да направите снимки пред читалището "Хаджи Ненчо Палавеев", построено през 1869 г. и пред взаимното училище, което е второто по българските земи след Габровското. Носи името на Светите братя "Кирил и Методий" и е издигнато през 1837 г.
Разгледайте Костницата с останките на загиналите копривщенци по време на въстанието от 1876 г. и Мостът на първата пушка или още Калъчовия пост, на който на 20.04. се дава началото на Априлското въстание, предвестник на Българското освобождение и причина за Руско-турската война от 1877-78 г.
В града има приятни малки семейни хотели и къщи за гости, както и уютни механи и ресторантчета, които ще ви предложат традиционни български ястия.
В околността може да видите няколко водопада. Първият от тях се намира на 11 км и се нарича "Пеперудата". Разположен е между село Антон и гр. Клисура, до Подбалканския път и е висок 20 м. Намира се на завой. Има възможност да паркиране и е чудесно място за почивка. На 12 км е водопад "Канарата". Разположен е в района на хижа "Бунтовна" до Стрелча. Но достъпа до него е законово ограничен и се изисква писмено разрешение. Теренът е труден, няма пътека, а само хлъзгави скали. На 13 км отстоява водопад "Скока". Намира се в Стара планина над град Клисура. Височината на пада му е 35 м и се спуска на три стръмни места. До него се стига пеша за четири часа, тръгвайки от гр. Клисура. Теренът е труден, трябва да се внимава заради стръмните и влажни скали.
На 15 км от Копривщица се намира минералният плаж "Бачето", представляващ открит комплекс с басейни лековита вода. На 16 км е Еленската базилика. Това са руини на унищожения манастир "Свети Илия". Манастирът е бил действащ до 1700 г., когато е разрушен от турците. Базиликата е обявена за национален паметник на културата. На същото разстояние се намира резерват "Царичина". Той разполага с голямо разнообразие от растителни и животински видове, сред които горски и субалпийски екосистеми на надморска височина от 700 до 2198 м. Друг резерват, отстояващ на 20 км е Баотин – царството на бука.
Ако след тези забележителности разполагате с още време отбийте се до гр. Панагюрище отстояващ на 20 км от Копривщица и до най-известната тракийска гробница Старосел намираща се 21 км, която е най-мащабният до този момент тракийски царски комплекс с мавзолей. Датира от край на 5 и началото на 4 век пр.н.е. Състои се от шест подмогилни храма. За туристите са достъпни големият храм Четиньова могила и храм Хоризонт.
Но преди да си тръгнете от този великолепен възрожденски град, за да разгледате изброените забележителности, отпийте от водата, течаща от старите чешми, и се сдобийте със сувенир, който ще поддържа пъстър като шарка от черга спомена за Копривщица в забързаното ви ежедневие.