Добре дошли в Кърджали

Във водното огледало побрало част от водите на река Арда се оглеждат лъчите на родопското слънце, а статуята на митичният певец Орфей посреща гостите на града и излязлата изпод лирата му мелодия разказва за историята на това място записано на картата като Кърджали.
Кърджали се намира в Южна България на двата бряга на река Арда. Отстоява на 47 км от Хасково, на 84 км от Смолян, на 95 км от Пловдив, на 111 км от Стара Загора, на 243 км от София, на 78 км от Гюмюрджина и на 383 км от Истанбул. Климатът му е континентално-средизименоморски с много слънчеви дни през лятото и със сравнително мека зима. В древността е населяван от прототраки, траки, елини, римляни, славяни, прабългари, византийци, латини и османски турци. През Средновековието носи името Вишеград, тогава е бил значим епископски християнски център, като все още личат следите от Първото и Второто българско царство. През 1370 – 1371 година тукашното население води тежки битки с набезите на османските турци на Мурад Първи. По-голяма част от него е избито или асимилирано. Има две хипотези за произхода на името на града. Някой изследователи предполагат, че "Кърджали" и свързано с кърджалийското движение от края на 18 и началото на 19 век, което движение подкопава османската власт. Според друга версия името Кърджали идва от Кърджа Али от Бухара – митичен османски пълководец, завоювал тези места през 14 век и станал след това проповедник. Съгласно Берлинския мирен договор Кърджали попада в Източна Румелия, автономна област под властта на Султана, но след Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 1885 година, за да компенсират Османската империя една година по-късно Кърджали е присъединен към Гюмюрджинския санджак. През октомври 1912 година градът е освободен от Хасковския отряд и от тогава е в границите на България. В чест на неговите освободители през 1939 година е издигнат паметник в центъра на града.
Кърджали е красиво и подредено селище. Тук се открояват няколко знаменателни сгради като тази на Общината, на Регионалния исторически музей, чиято сграда е проектирана от руския архитект професор Александър Померанцев, който е проектирал и катедралния храм "Александър Невски". Фасадата на музея е в неомавритански стил с доминиращи марокански арки и детайли, характерни за арабския свят и Средна Азия. Други интересни места са Драматично-кукленият театър "Димитър Димов", художествената галерия "Станка Димитрова" с една от най-богатите галерийни колекции в България. Тук могат да се видят творби на Владимир Димитров – Майстора, Светлин Русев, Дечко Узунов. Прекрасни са Часовниковата кула, манастирът "Свети Йоан Предтеча", основан между 6-8 век, храмът "Свети Георги Победоносец", издигнат в началото на 20 век в центъра на града, който е и паметник на културата; православното духовно средище "Успение Богородично" изградено по инициативата на отец Боян Саръев. В него се съхраняват частици от Светия кръст, а в двора е изградено агиазмото "Живоприемни източник", за което се вярва, че Божията майка е споделила, че много хора ще минат от тук за изцеление. В града има и джамии, за вярващите мюсюлмани. На 15 км от града се намира древният комплекс Перперикон, който се състои от мегалитно светилище от преди 8000 години, паметници от античността и средновековна крепост. При траките Перперек е бил свещен скален град, столица и крепост. По-късно ту са живеели римляни, готи и българи. Унищожен е по време на османското нашествие през 14 век.
Други забележителни обекти са:
– край село Татул предполагаемият гроб на Орфей
– Тракийското светилище "Орлови скали". Тук има скални ниши, в които траките са полагали урните на починалите си събратя.
– Средновековната крепост "Моняк". Запазена е част от външната стена и две надземни водохранилища
– Тракийската крепост края село Иванци. Тук е открита мраморна плоча с изображение на Зевс
– Тракийската крепост и скални ниши край село Лисиците
– Крепостта "Хисара" близо до село Вишеград
– Крепостта "Устра" в нея са запазени част от основите на много сгради и кули. Датирана е от периода на Средновековието и в по-голямата си част от съществуването си е била под византийска власт. До нея се стига от село Устра, идвайки от Джебел. Пътеката водеща до крепостта, води и до хижа Устра.
В околностите на Кърджали се издигат причудливите скалните образувания Каменна сватба и Каменни гъби, простира се резерватът за редки растения "Вълчи дол", който е дом цветето "силивряк" или още Орфеево цвете, понеже се смята, че е родено от кръвта на Орфей. Наред с него цъфтят снежно кокиче, червен божур и дървовидна синя хвойна. Много хора вярващи в чудото на животворната вода идват в местността "Дамбалъ", над село Груево. Името идва от турското "дамла", означаващо капка. Тази вода извира веднъж годишно от висока скала в нощта на 5 срещу 6 май, когато на Гергьовден небето се отваря и се смята, че лекува.
Пак край Кърджали, на 26 км, се намира най-голямото находище на бели брези на Балканския полуостров, пещерата "Утробата" и Дяволският мост – най-големият родопски мост, който е средновековен. Под него е река Арда, която образува красиви меандри и живописен каньон. По протежението на самата река са изградени три язовира – Кърджали, Студен кладенец и Боровица.
Ако сте в града притегателено за разходка е Водното огледало на река Арда, което ще се превърне в място за отдих с парковете си и място за практикуване на водни спортове. Може да пренощувате в някой от гостоприемните хотели или да се насладите на природата отпочивайки в хижите Боровица, Млечино и хижа Бели Брези.
Напускайки Кърджали, под лъчите на ласкавото родопско слънце, отразяващи се във водите на река Арда, вие ще отнесете късче от това място и спомена за цветето силивряк, цветето на Орфей.